- ЧЕТВЪРТО ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ “ИВАН ВАЗОВ” – ГР. МОНТАНА - http://4ou-montana.com/old -

За Вас родители

   mejdunaroden-den-na-knigata [1]

РЪКОВОДСТВО ЗА РОДИТЕЛЯ [2] 

МЕМОРАНДУМ НА ЕДНО ДЕТЕ [3]

НАРЪЧНИК ЗА РОДИТЕЛИ [4]

Насилието между децата: Какво трябва да знаем за него? [5]

Децата научават това, което са изпитали

Ако децата получават несправедливи упреци, те се научават да презират.

Ако децата са заобиколени с враждебност, те се научават да се бият.

Ако децата растат в страх, те се научават да се тревожат.

Ако към децата изпитвате съжаление, те се научават да се самосъжаляват.

Ако към децата се отнасяте с присмех, те се научават да се срамуват.

Ако децата се измъчват от ревност, те научават какво е завист.

Ако децата живеят с чувство за срам, те се научават да се чувстват виновни.

Ако проявявате към децата толерантност, те се научават да бъдат търпеливи.

Ако вдъхвате на децата кураж, те се научават да бъдат уверени.

Ако децата получават похвала, те научават какво е благодарност.

Ако децата срещат одобрение, те се научават да харесват себе си.

Ако се отнасяте с децата с благосклонност, те се научават да търсят любовта в света.

Ако децата получават признание, те се научават да следват целите си.

Ако обграждате децата с разбиране, те се научават да бъдат щедри.

Ако децата живеят сред честност и почтеност, те научават какво е истина и справедливост.

Ако децата живеят в сигурност, те се научават да вярват в себе си и в хората.

Ако децата опознаят приятелството, те научават, че светът е хубаво място за живеене.

Ако децата живеят в спокойствие, те постигат хармонията на Духа.

Как живеят вашите деца?

Дороти Л. Нолт

Как да научим децата си да мислят позитивно?

                                                                               Мадлен Алгафари 

      „Навсякъде в психологическите книги пишат колко е важно детството, как всичко едва ли не зависи от него. В повечето книги обаче пише как ние, родителите, да не правим и по-малко какво точно да правим, за да отгледаме оптимистични и успяващи деца.”

      „Мисли бяло и ще те стига бяло, мисли черно и ще те стига черно” – сигурно знаеш тази поговорка. Векове след раждането на тази вековна мъдрост квантовата физика успява да докаже, че мислите се материализират, че мисълта, словото и материята са трите агрегатни състояния на енергията. На каква честота мислим – на същата честота ще се случва мисленето. Как точно да научим децата си на това?

 
      1. Ключът за трайно усвояване на каквото и да било в детството е забавлението. Запомня се по-лесно всичко, когато е под формата на игра.
      2. Вместо  да  казваш  на  детето си какво да не прави, му казвай какво да прави. Избягвай формулировките
„не пипай”, „не казвай”, „не прави”. Нека изреченията ти са положителни. Подсъзнанието им има свойството да не чува не-то и се фокусира върху самото действие, независимо дали е забранено, или е поощряващо.
      3. Споделяй успехите си с детето. Показвай му колко е хубаво да се чувстваш доволна. Не послушанието, а подражанието е по-доброто средство за формиране на индивидуалността му. Ако ти самият мислиш позитивно и му показваш чудесния резултат от това, почти не е нужно да правиш друго.
      4. Подскажи на детето си да повтаря многократно серия от самоутвърждавания: аз съм умен, добър, хубав и т.н. Забележи: не „аз не съм глупав” – подсъзнанието пак няма да чуе не-то и ще остане само думата глупав.
      5. Подсещай детето си по-често да мечтае. Мечтите са витамините за нашия мозък. Нека усети с всичките си сетива /очи, уши, нос/ сбъднатата фантазия и да изрази изпитаната от това емоция. Последната е най-добрият мотив за действия, водещи до постигането й.
      6. Дайте шанс на детето си да твори. Каквото и да е – нека създава свой продукт. Това формира усещане за значимост и вяра в собствените умения и резултатност.
     7. Участието и положените усилия са също толкова важни, колкото и постигнатите резултати, а понякога -дори повече. Поощрявай детската активност, дори и най-дребната.
     8. Назовавай положителните му качества – децата не се раждат с готова самооценка. Мислят се за такива, каквито им се каже, че са. Изтъквай всички положителни прояви, дори ги повтаряй, нищо, че някои са в миналото. Човекът с висока самооценка е добронамерен към другите и възприема и тях като такива. Този с лоша самооценка е враждебен към света и чувства и света такъв. Самоувереният човек по-често поема самоинициативата, рискува, действа, това са главните фактори на успеха. А грешното действие винаги е било по-добро от греховното бездействие.
       9. Не очаквай детето ти да е непрекъснато щастливо. Това не е равностойно на позитивно мислене. Добрият родител не предпазва от падане, а пръв превързва рани. Трудностите и болките са хапчето за неговото порастване, позитивното мислене позволява скъсяването на моментите на болка и мъдрото им използване като поука. Чърчил е казал: ”Песимистът вижда трудностите при всяка възможност, докато оптимистът вижда възможността във всяка трудност”.
       10. Остави детето си само да намира решения. Това вдъхва увереността – рецепта за удовлетворително живеене. Научи го, че няма проблеми, а има само решения на проблемите.
       11. Не драматизирай прекалено много болестите му. Поведение, което получава като награда повишено внимание, се повтаря. Тогава болестта може да стане  несъзнателна или дори съзнателна манипулация.
       12. Стимулирай детската гъвкавост. Нека детето ти знае, че в различни ситуации печелившите реакции са различни. Понякога дори да отстъпиш, може да бъде печалба.
       13. Насърчавай го да създава приятелства. В този свят трудно се оцелява без близки, без подкрепата на съмишлениците. Колкото по-добри са уменията му да общува, толкова по-успешен ще е животът му.
        14. Научи го да уважава и приема тялото си. Все пак то е седалище на нашите чувства, емоции.
        15. Обичай детето си! Вярвай в него! По-големи уроци по позитивизъм от любовта и вярата няма. Обичаният човек вярва в качествата си, в щастливото си бъдеще.
 
       Много по-лесно е да отгледаш едно здраво дете, отколкото да лекуваш вече нездравите навици и разрушителни мисловни схеми на един възрастен. Често се тревожим какво ще стане с детето ни утре, а забравяме, че това утре зависи от днес. Ако ги научим да мислят позитивно, им даваме най-голямото наследство – по-ценно от всяко преходно и несигурно материално имане.
       Има само две абсолютно трайни неща, които можем да завещаем на децата си.
       Едното са корени, а другото криле.